При мастерфранчайз отношенията между франчайзодателя  и франчайзополучателя най - често става въпрос за международната експанзия на един франчайз. В рамките на тези взаимоотношения, франчайзодателят предоставя франчайз права на избрания "мастер франчайзополучател", въз основа на които последния има правото и задължението да развие франчайз концепцията на територията, която франчайзодателя му е предоставил, продавайки от своя страна франчайз права на единични франчайзополучатели.  Обикновено мастер франчайзополучателят  не реализира сам франчайз концепцията. Той е бизнес ниво в структурата на франчайзинговата верига, което осигурява нейното развитие, посредством продажбата на франчайз на единични франчайзополучатели. Например, за територията на България може да има един мастер франчайзополучател на известна международна верига, а той от своя страна да осигури франчайзополучатели за по-големите градове в страната.

            Съгласно проучване, проведено от www.MasterFranchising.com, съществуват около 4000 мастер франчайзополучатели по света. 57% от тях са инвестирали между 100 000 и 500 000 щ. дол. за придобиване на мастер франчайзингов лиценз, а 17% са инвестирали над 500 000 дол. 28% от мастер франчайзополучателите са отчели годишни приходи от фирмите си между 1 и 5 млн. дол.; 11% между 5 и 10 млн. и 13% между 10 и 25 млн. долара. 31% от всички мастер франчайзополучатели планират да закупят и друг лиценз. Към 2005г. мастер франчайзополучателите имат над 111 000 франчизирани обекта по света. 33% считат, че най-голямото им предизвикателство в сътрудничеството с тeхният франчайзодател е било неговата невъзможност да разбере местния пазар. 

Развитието на отношенията между партньорите достига ниво на максимално доверие. Това се доказва с факта, че франчайзодателят предоставя  на мастер-франчайзополучателя възможността да разработи бизнеса на една по-голяма територия (държава, или регион от няколко съседни страни, напр. Балкански п-в). Последният има правото да реши дали да управлява самостоятелно обекти, да предоставя суб-франчайзинг или комбинация от двете възможности (което е по-често срещания вариант). На принципа на мастер франчайзинг оперират франчайзингови системи като: McDonalds', Pepsi, Соса Cola, Shell, ОМV. 

 Споразумението за мастер-франчайзинг в международната практика е най-разпространена форма на франчайзинг и намира специално регулиране в Ръководство по международни мастер франчайз споразумения, разработено от Международния институт по унификация на частното право (UNIDROIT) в Рим, Италия. Страните във франчайзинговата система са три: франчайзодател - мастер фрнчайзополучател (вторичен франчайзодател)-франчайзопол учатели.   

 Отстъпеното право в повечето случаи е изключително, тъй като от мастер-франчайзополучателя се изискват значителни инвестиции и той има интерес да няма конкуренти на същата територия. Характерно за мастер франчайзинга е наличието на две споразумения, свързани едно с друго.

Т.е. между франчайзодателя и мастер-франчайзополучателя и между мастер-франчайзополучателя и отделните франчайзополучатели. Мастер франчайзодателят изпълнява ролята на франчайзодател за съответната територия. По принцип може да не съществува пряка връзка между франчайзодателя и крайните франчайзополучатели (първото и третото звено от мастер веригата), но националните законодателства на някой страни може да изискват наличието на такъв контакт с оглед защитата на предаваната интелектуална собственост. Дали мастерфранчайзингьт е за предпочитане или крие повече недостатъци отколкото предимства, е редно да се изхожда винаги от конкретния франчайз и се анализира:

§               вида на дейността;

§               отдалечеността в географски, културен, правен и икономически аспект на двете страни по споразумението;

§               степен на дългосрочност във взаимоотношенията между франчайзодателя и мастер-франчайзополучателя;

§               причини за разширяване на бизнеса точно в избраната страна;

§               известност и имидж на франчайзодателя / респективно мастерфранчайзополучателя.